апелация

Речник на българския език

апела̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В съдопроизводството — начин за проверяване решенията на първоинстанционен съд.

Грешни изписвания (23)

  • апелацеа
  • апелацеъ
  • апелацея
  • апелациа
  • апелациъ
  • апилацеа
  • апилацеъ
  • апилацея
  • апилациа
  • апилациъ
  • апилация
  • ъпелацеа
  • ъпелацеъ
  • ъпелацея
  • ъпелациа
  • ъпелациъ
  • ъпелация
  • ъпилацеа
  • ъпилацеъ
  • ъпилацея
  • ъпилациа
  • ъпилациъ
  • ъпилация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апе-ла-ция
членувано апе-ла-ци-я-та
мн.ч. апе-ла-ции
членувано апе-ла-ци-и-те
звателна форма