анцуг

Речник на българския език

а̀нцуг съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. а̀нцузи, (два) а̀нцуга, м. Спортна дреха от трико или подобен плат, състояща се от горнище и долнище или само от долнище.

Грешни изписвания (3)

  • анцок
  • анцук
  • анцунг

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-цуг
непълен член ан-цу-га
пълен член ан-цу-гът
мн.ч. ан-цу-зи
членувано ан-цу-зи-те
бройна форма ан-цу-га
звателна форма