анус

Речник на българския език

а̀нус — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. а̀нуси, (два) а̀нуса, м. Спец. Заден отвор на дебелото черво у човек или животно за изхвърляне на изпражнения и газове.

Грешни изписвания (1)

  • анос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. анус
непълен член ану-са
пълен член ану-сът
мн.ч. ану-си
членувано ану-си-те
бройна форма ану-са
звателна форма —

Връзки