антропология

Речник на българския език

антрополо̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Наука за биологичната природа на човека.
прил. антропологѝчен, антропологѝчна, антропологѝчно, мн. антропологѝчни.

Грешни изписвания (47)

  • антропологеа
  • антропологеъ
  • антропологея
  • антропологиа
  • антропологиъ
  • антропулогеа
  • антропулогеъ
  • антропулогея
  • антропулогиа
  • антропулогиъ
  • антропулогия
  • антрупологеа
  • антрупологеъ
  • антрупологея
  • антрупологиа
  • антрупологиъ
  • антрупология
  • антрупулогеа
  • антрупулогеъ
  • антрупулогея
  • антрупулогиа
  • антрупулогиъ
  • антрупулогия
  • ънтропологеа
  • ънтропологеъ
  • ънтропологея
  • ънтропологиа
  • ънтропологиъ
  • ънтропология
  • ънтропулогеа
  • ънтропулогеъ
  • ънтропулогея
  • ънтропулогиа
  • ънтропулогиъ
  • ънтропулогия
  • ънтрупологеа
  • ънтрупологеъ
  • ънтрупологея
  • ънтрупологиа
  • ънтрупологиъ
  • ънтрупология
  • ънтрупулогеа
  • ънтрупулогеъ
  • ънтрупулогея
  • ънтрупулогиа
  • ънтрупулогиъ
  • ънтрупулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-т-ро-по-ло-гия
членувано ан-т-ро-по-ло-ги-я-та
мн.ч. ан-т-ро-по-ло-гии
членувано ан-т-ро-по-ло-ги-и-те
звателна форма