антрепозитче

Речник на българския език

антрепозитче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-т-ре-по-зит-че
членувано ан-т-ре-по-зит-че-то
мн.ч. ан-т-ре-по-зит-че-та
членувано ан-т-ре-по-зит-че-та-та