антоним

Речник на българския език

антонѝм съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. антонѝми, (два) антонѝма, м. Спец. В езикознанието — дума, която има противоположно значение на друга дума.
прил. антонѝмен, антонѝмна, антонѝмно, мн. антонѝмни. Антонимен речник. Антонимни отношения.

Грешни изписвания (3)

  • антуним
  • ънтоним
  • ънтуним

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-то-ним
непълен член ан-то-ни-ма
пълен член ан-то-ни-мът
мн.ч. ан-то-ни-ми
членувано ан-то-ни-ми-те
бройна форма ан-то-ни-ма
звателна форма