антитяло

Речник на българския език

антитяло съществително име, среден род (тип 57) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • антитъло

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-ти-тя-ло
членувано ан-ти-тя-ло-то
мн.ч. ан-ти-те-ла
членувано ан-ти-те-ла-та