антистрофа

Речник на българския език

антистрофа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-тис-т-ро-фа
членувано ан-тис-т-ро-фа-та
мн.ч. ан-тис-т-ро-фи
членувано ан-тис-т-ро-фи-те
звателна форма