1.
антимо̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Спец. Лъскав сиво-бял метал, който се употребява за приготвяне на сплави.
Грешни изписвания (3)
- антемон
- ънтемон
- ънтимон
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ан-ти-мон | |
|---|---|---|
| непълен член | ан-ти-мо-на | |
| пълен член | ан-ти-мо-нът | |
| мн.ч. | ан-ти-мо-ни | |
| членувано | ан-ти-мо-ни-те | |
| бройна форма | ан-ти-мо-на | |
| звателна форма | — | |