антикулминация

Речник на българския език

антикулминация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • антикулминациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-ти-кул-ми-на-ция
членувано ан-ти-кул-ми-на-ци-я-та
мн.ч. ан-ти-кул-ми-на-ции
членувано ан-ти-кул-ми-на-ци-и-те
звателна форма