антиквариат

Речник на българския език

антиквариа̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. антиквариа̀ти, (два) антиквариа̀та, м.
1. Антикварна книжарница.
2. Само ед. Търговия с антики.

Грешни изписвания (15)

  • антеквареат
  • антеквариат
  • антеквъреат
  • антеквъриат
  • антиквареат
  • антиквъреат
  • антиквъриат
  • ънтеквареат
  • ънтеквариат
  • ънтеквъреат
  • ънтеквъриат
  • ънтиквареат
  • ънтиквариат
  • ънтиквъреат
  • ънтиквъриат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-тик-ва-ри-ат
непълен член ан-тик-ва-ри-а-та
пълен член ан-тик-ва-ри-а-тът
мн.ч. ан-тик-ва-ри-а-ти
членувано ан-тик-ва-ри-а-ти-те
бройна форма ан-тик-ва-ри-а-та
звателна форма