антерия

Речник на българския език

антерѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. антерѝи, ж. ист.
1. Широка горна мъжка или женска дреха с ръкави, подобна на халат.
2. Подплатена с памук дреха, която се носи над риза; кафтан.

Грешни изписвания (7)

  • антериъ
  • антириъ
  • антирия
  • ънтериъ
  • ънтерия
  • ънтириъ
  • ънтирия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-те-рия
членувано ан-те-ри-я-та
мн.ч. ан-те-рии
членувано ан-те-ри-и-те
звателна форма