антена

Речник на българския език

антѐна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. антѐни, ж. Проводник или мрежа от проводници за излъчване или улавяне на електромагнитни вълни. Телевизионна антена.

Грешни изписвания (3)

  • антенъ
  • ънтена
  • ънтенъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-те-на
членувано ан-те-на-та
мн.ч. ан-те-ни
членувано ан-те-ни-те
звателна форма