анормалност

Речник на българския език

анорма̀лност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • анормалнуст
  • анурмалност
  • анурмалнуст
  • ънормалност
  • ънормалнуст
  • ънурмалност
  • ънурмалнуст
  • анормалнос
  • анормалнус
  • анурмалнос
  • анурмалнус
  • ънормалнос
  • ънормалнус
  • ънурмалнос
  • ънурмалнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. анор-мал-ност
членувано анор-мал-ност-та
мн.ч. анор-мал-нос-ти
членувано анор-мал-нос-ти-те
звателна форма