анонимник

Речник на българския език

анонимник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ано-ним-ник
непълен член ано-ним-ни-ка
пълен член ано-ним-ни-кът
мн.ч. ано-ним-ни-ци
членувано ано-ним-ни-ци-те
бройна форма ано-ним-ни-ци
звателна форма ано-ним-ни-ко