анклав

Речник на българския език

анкла̀в съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. анкла̀ви, (два) анкла̀ва, м. Територия на държава, която е обкръжена с територии на чужда държава.

Грешни изписвания (3)

  • ънклав
  • анклаф
  • ънклаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-к-лав
непълен член ан-к-ла-ва
пълен член ан-к-ла-вът
мн.ч. ан-к-ла-ви
членувано ан-к-ла-ви-те
бройна форма ан-к-ла-ва
звателна форма