анион

Речник на българския език

а̀нион съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. а̀ниони, (два) а̀ниона, м. Спец. Във физиката — отрицателен йон, който при електролиза се натрупва на положителния електрод.

Грешни изписвания (3)

  • анеон
  • анеун
  • аниун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ани-он
непълен член ани-о-на
пълен член ани-о-нът
мн.ч. ани-о-ни
членувано ани-о-ни-те
бройна форма ани-о-на
звателна форма