анафилаксия

Речник на българския език

анафилаксия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Свръхчувствителност — алергична реакция от бърз тип. Осъществява се от IgE антитела. Развива се при атопична бронхиална астма, алергичен ринит, някои лекарствени и хранителни алергии, алергия към жилещи насекоми и при анафилактичния шок. Проявява се с локално зачервяване, сърбеж по кожата, образуване на оток, оток на ларинкса, спазъм на гладката мускулатура, шок.

Грешни изписвания (1)

  • анафилаксиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ана-фи-лак-сия
членувано ана-фи-лак-си-я-та
мн.ч. ана-фи-лак-сии
членувано ана-фи-лак-си-и-те
звателна форма