анаколут

Речник на българския език

анаколут съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ана-ко-лут
непълен член ана-ко-лу-та
пълен член ана-ко-лу-тът
мн.ч. ана-ко-лу-ти
членувано ана-ко-лу-ти-те
бройна форма ана-ко-лу-та
звателна форма