анаеробен

Речник на българския език

анаеро̀бен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мед. 1. Живеещ, активен или случващ се само в отсъствието на свободен кислород, напр. анаеробни бактерии, анаеробно дишане, анаеробна инфекция.
2. Свързан с или предизвикан от анаероби.

Грешни изписвания (15)

  • анаеробин
  • анаиробен
  • анаиробин
  • анъеробен
  • анъеробин
  • анъиробен
  • анъиробин
  • ънаеробен
  • ънаеробин
  • ънаиробен
  • ънаиробин
  • ънъеробен
  • ънъеробин
  • ънъиробен
  • ънъиробин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ана-е-ро-бен
непълен член ана-е-роб-ния
пълен член ана-е-роб-ни-ят
ж. р. ана-е-роб-на
членувано ана-е-роб-на-та
ср. р. ана-е-роб-но
членувано ана-е-роб-но-то
мн. ч. ана-е-роб-ни
членувано ана-е-роб-ни-те