амортизация

Речник на българския език

амортиза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Във финансите — постепенно погасяване чрез изплащане на капитал, заем, дълг.
2. Постепенно изхабяване на предмети поради продължителна или интензивна употреба.
прил. амортизацио̀нен, амортизацио̀нна, амортизацио̀нно, мн. амортизацио̀нни (в 1 знач.). Амортизационен фонд.

Грешни изписвания (47)

  • амортезацеа
  • амортезацеъ
  • амортезацея
  • амортезациа
  • амортезациъ
  • амортезация
  • амортизацеа
  • амортизацеъ
  • амортизацея
  • амортизациа
  • амортизациъ
  • амуртезацеа
  • амуртезацеъ
  • амуртезацея
  • амуртезациа
  • амуртезациъ
  • амуртезация
  • амуртизацеа
  • амуртизацеъ
  • амуртизацея
  • амуртизациа
  • амуртизациъ
  • амуртизация
  • ъмортезацеа
  • ъмортезацеъ
  • ъмортезацея
  • ъмортезациа
  • ъмортезациъ
  • ъмортезация
  • ъмортизацеа
  • ъмортизацеъ
  • ъмортизацея
  • ъмортизациа
  • ъмортизациъ
  • ъмортизация
  • ъмуртезацеа
  • ъмуртезацеъ
  • ъмуртезацея
  • ъмуртезациа
  • ъмуртезациъ
  • ъмуртезация
  • ъмуртизацеа
  • ъмуртизацеъ
  • ъмуртизацея
  • ъмуртизациа
  • ъмуртизациъ
  • ъмуртизация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. амор-ти-за-ция
членувано амор-ти-за-ци-я-та
мн.ч. амор-ти-за-ции
членувано амор-ти-за-ци-и-те
звателна форма