амоний

Речник на българския език

амо̀ний съществително име, мъжки род (тип 32b) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В химията — съединение на азот и водород като съставна част на различни соли.
прил. амо̀ниев, амо̀ниева, амо̀ниево, мн. амо̀ниеви. Амониев нитрат. Амониев сулфат. Амониев хлорид.

Грешни изписвания (3)

  • амоней
  • ъмоней
  • ъмоний

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. амо-ний
непълен член амо-ния
пълен член амо-ни-ят
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма