алпака

Речник на българския език

алпака̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Сплав от мед, никел и цинк, подобна на сребро, от която обикновено се правят изделия за домакинството.

Грешни изписвания (7)

  • алпакъ
  • алпъка
  • алпъкъ
  • ълпака
  • ълпакъ
  • ълпъка
  • ълпъкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ал-па-ка
членувано ал-па-ка-та
мн.ч. ал-па-ки
членувано ал-па-ки-те
звателна форма