алокация

Речник на българския език

алокация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Пряко или косвено разпределение на търговската печалба.

Грешни изписвания (3)

  • алокациъ
  • алукация
  • алокациа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ало-ка-ция
членувано ало-ка-ци-я-та
мн.ч. ало-ка-ции
членувано ало-ка-ци-и-те
звателна форма