алитерация

Речник на българския език

алитера̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. алитера̀ции, ж. Спец. В литературата — повторение на едни и същи или близки по звучене съгласни звукове, което се използва като поетическо средство.

Грешни изписвания (47)

  • алетерацеа
  • алетерацеъ
  • алетерацея
  • алетерациа
  • алетерациъ
  • алетерация
  • алетирацеа
  • алетирацеъ
  • алетирацея
  • алетирациа
  • алетирациъ
  • алетирация
  • алитерацеа
  • алитерацеъ
  • алитерацея
  • алитерациа
  • алитерациъ
  • алитирацеа
  • алитирацеъ
  • алитирацея
  • алитирациа
  • алитирациъ
  • алитирация
  • ълетерацеа
  • ълетерацеъ
  • ълетерацея
  • ълетерациа
  • ълетерациъ
  • ълетерация
  • ълетирацеа
  • ълетирацеъ
  • ълетирацея
  • ълетирациа
  • ълетирациъ
  • ълетирация
  • ълитерацеа
  • ълитерацеъ
  • ълитерацея
  • ълитерациа
  • ълитерациъ
  • ълитерация
  • ълитирацеа
  • ълитирацеъ
  • ълитирацея
  • ълитирациа
  • ълитирациъ
  • ълитирация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. али-те-ра-ция
членувано али-те-ра-ци-я-та
мн.ч. али-те-ра-ции
членувано али-те-ра-ци-и-те
звателна форма