алиенация

Речник на българския език

алиена̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Отчуждение.
2. Спец. В правото — отчуждаване на имот; прехвърляне на собственост.
3. Спец. В медицината — душевно разстройство, умопомрачение, лудост.

Грешни изписвания (47)

  • алеенацеа
  • алеенацеъ
  • алеенацея
  • алеенациа
  • алеенациъ
  • алеенация
  • алеинацеа
  • алеинацеъ
  • алеинацея
  • алеинациа
  • алеинациъ
  • алеинация
  • алиенацеа
  • алиенацеъ
  • алиенацея
  • алиенациа
  • алиенациъ
  • алиинацеа
  • алиинацеъ
  • алиинацея
  • алиинациа
  • алиинациъ
  • алиинация
  • ълеенацеа
  • ълеенацеъ
  • ълеенацея
  • ълеенациа
  • ълеенациъ
  • ълеенация
  • ълеинацеа
  • ълеинацеъ
  • ълеинацея
  • ълеинациа
  • ълеинациъ
  • ълеинация
  • ълиенацеа
  • ълиенацеъ
  • ълиенацея
  • ълиенациа
  • ълиенациъ
  • ълиенация
  • ълиинацеа
  • ълиинацеъ
  • ълиинацея
  • ълиинациа
  • ълиинациъ
  • ълиинация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. али-е-на-ция
членувано али-е-на-ци-я-та
мн.ч. али-е-на-ции
членувано али-е-на-ци-и-те
звателна форма