алея

Речник на българския език

алѐя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. алѐи, ж. Пътека между редици от дървета и храсти в парк.

Грешни изписвания (3)

  • алеъ
  • ълеъ
  • ълея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. алея
членувано але-я-та
мн.ч. алеи
членувано але-и-те
звателна форма