алаброс

Речник на българския език

алабро̀с съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Мъжка прическа с нископодстригана и изправена нагоре и назад коса.

Грешни изписвания (3)

  • алъброс
  • ълаброс
  • ълъброс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. алаб-рос
непълен член алаб-ро-са
пълен член алаб-ро-сът
мн.ч. алаб-ро-си
членувано алаб-ро-си-те
бройна форма алаб-ро-са
звателна форма