акцентология

Речник на българския език

акцентоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • акцентологеа
  • акцентологеъ
  • акцентологея
  • акцентологиа
  • акцентологиъ
  • акцентулогеа
  • акцентулогеъ
  • акцентулогея
  • акцентулогиа
  • акцентулогиъ
  • акцентулогия
  • акцинтологеа
  • акцинтологеъ
  • акцинтологея
  • акцинтологиа
  • акцинтологиъ
  • акцинтология
  • акцинтулогеа
  • акцинтулогеъ
  • акцинтулогея
  • акцинтулогиа
  • акцинтулогиъ
  • акцинтулогия
  • ъкцентологеа
  • ъкцентологеъ
  • ъкцентологея
  • ъкцентологиа
  • ъкцентологиъ
  • ъкцентология
  • ъкцентулогеа
  • ъкцентулогеъ
  • ъкцентулогея
  • ъкцентулогиа
  • ъкцентулогиъ
  • ъкцентулогия
  • ъкцинтологеа
  • ъкцинтологеъ
  • ъкцинтологея
  • ъкцинтологиа
  • ъкцинтологиъ
  • ъкцинтология
  • ъкцинтулогеа
  • ъкцинтулогеъ
  • ъкцинтулогея
  • ъкцинтулогиа
  • ъкцинтулогиъ
  • ъкцинтулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ак-цен-то-ло-гия
членувано ак-цен-то-ло-ги-я-та
мн.ч. ак-цен-то-ло-гии
членувано ак-цен-то-ло-ги-и-те
звателна форма