акредитѝв
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. акредитѝви, (два) акредитѝва, м. Спец. В банковото дело — документ, който съдържа разпореждане на едно кредитно учреждение до друго за изплащане на определена сума на някого при определени условия.
прил. акредитѝвен, акредитѝвна, акредитѝвно, мн. акредитѝвни.
• Акредитивни писма. — Спец. В дипломацията — официални документи, с които едно лице се упълномощава да представлява своята страна пред правителството на чужда държава. Връчвам акредитивните си писма.
прил. акредитѝвен, акредитѝвна, акредитѝвно, мн. акредитѝвни.
• Акредитивни писма. — Спец. В дипломацията — официални документи, с които едно лице се упълномощава да представлява своята страна пред правителството на чужда държава. Връчвам акредитивните си писма.
Грешни изписвания (15)
- акредетив
- акридетив
- акридитив
- ъкредетив
- ъкредитив
- ъкридетив
- ъкридитив
- акредетиф
- акредитиф
- акридетиф
- акридитиф
- ъкредетиф
- ъкредитиф
- ъкридетиф
- ъкридитиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ак-ре-ди-тив | |
|---|---|---|
| непълен член | ак-ре-ди-ти-ва | |
| пълен член | ак-ре-ди-ти-вът | |
| мн.ч. | ак-ре-ди-ти-ви | |
| членувано | ак-ре-ди-ти-ви-те | |
| бройна форма | ак-ре-ди-ти-ва | |
| звателна форма | — | |