акредита̀ция — съществително име, женски род (тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец. Доверие; официално признание.
прил. акредитацио̀нен, акредитацио̀нна, акредитацио̀нно, мн. акредитацио̀нни. Акредитационна комисия. Акредитационна карта.
прил. акредитацио̀нен, акредитацио̀нна, акредитацио̀нно, мн. акредитацио̀нни. Акредитационна комисия. Акредитационна карта.
Грешни изписвания (47)
- акредетацеа
- акредетацеъ
- акредетацея
- акредетациа
- акредетациъ
- акредетация
- акредитацеа
- акредитацеъ
- акредитацея
- акредитациа
- акредитациъ
- акридетацеа
- акридетацеъ
- акридетацея
- акридетациа
- акридетациъ
- акридетация
- акридитацеа
- акридитацеъ
- акридитацея
- акридитациа
- акридитациъ
- акридитация
- ъкредетацеа
- ъкредетацеъ
- ъкредетацея
- ъкредетациа
- ъкредетациъ
- ъкредетация
- ъкредитацеа
- ъкредитацеъ
- ъкредитацея
- ъкредитациа
- ъкредитациъ
- ъкредитация
- ъкридетацеа
- ъкридетацеъ
- ъкридетацея
- ъкридетациа
- ъкридетациъ
- ъкридетация
- ъкридитацеа
- ъкридитацеъ
- ъкридитацея
- ъкридитациа
- ъкридитациъ
- ъкридитация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ак-ре-ди-та-ция | |
---|---|---|
членувано | ак-ре-ди-та-ци-я-та | |
мн.ч. | ак-ре-ди-та-ции | |
членувано | ак-ре-ди-та-ци-и-те | |
звателна форма | — |