адютант

Речник на българския език

адюта̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. адюта̀нти, м. Офицер, назначен да извършва преки услуги на по-висш началник и да го подпомага в работата.
прил. адюта̀нтски, адюта̀нтска, адюта̀нтско, мн. адюта̀нтски.

Грешни изписвания (5)

  • адйотант
  • адйутант
  • ъдйотант
  • ъдйутант
  • ъдютант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. адю-тант
непълен член адю-тан-та
пълен член адю-тан-тът
мн.ч. адю-тан-ти
членувано адю-тан-ти-те
бройна форма адю-тан-ти
звателна форма адю-тан-те