адитивен

Речник на българския език

адитивен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ади-ти-вен
непълен член ади-тив-ния
пълен член ади-тив-ни-ят
ж. р. ади-тив-на
членувано ади-тив-на-та
ср. р. ади-тив-но
членувано ади-тив-но-то
мн. ч. ади-тив-ни
членувано ади-тив-ни-те