адвокатура

Речник на българския език

адвокату̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Адвокатите като цяло.

Грешни изписвания (15)

  • адвокатуръ
  • адвокътура
  • адвокътуръ
  • адвукатура
  • адвукатуръ
  • адвукътура
  • адвукътуръ
  • ъдвокатура
  • ъдвокатуръ
  • ъдвокътура
  • ъдвокътуръ
  • ъдвукатура
  • ъдвукатуръ
  • ъдвукътура
  • ъдвукътуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ад-во-ка-ту-ра
членувано ад-во-ка-ту-ра-та
мн.ч. ад-во-ка-ту-ри
членувано ад-во-ка-ту-ри-те
звателна форма