агрономия

Речник на българския език

агроно̀мия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Наука за земеделието, за селското стопанство.
прил. агрономѝчен, агрономѝчна, агрономѝчно, мн. агрономѝчни.
прил. агрономѝчески, агрономѝческа, агрономѝческо, мн. агрономѝчески. Агрономически факултет. Агрономическо образование.

Грешни изписвания (23)

  • агрономеа
  • агрономеъ
  • агрономея
  • агрономиа
  • агрономиъ
  • агруномеа
  • агруномеъ
  • агруномея
  • агруномиа
  • агруномиъ
  • агруномия
  • ъгрономеа
  • ъгрономеъ
  • ъгрономея
  • ъгрономиа
  • ъгрономиъ
  • ъгрономия
  • ъгруномеа
  • ъгруномеъ
  • ъгруномея
  • ъгруномиа
  • ъгруномиъ
  • ъгруномия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аг-ро-но-мия
членувано аг-ро-но-ми-я-та
мн.ч. аг-ро-но-мии
членувано аг-ро-но-ми-и-те
звателна форма