агностик

Речник на българския език

агностѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн., -ци, м. Филос. Последовател на агностицизма. вж. агностицизъм

Грешни изписвания (3)

  • агнустик
  • ъгностик
  • ъгнустик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аг-нос-тик
непълен член аг-нос-ти-ка
пълен член аг-нос-ти-кът
мн.ч. аг-нос-ти-ци
членувано аг-нос-ти-ци-те
бройна форма аг-нос-ти-ци
звателна форма аг-нос-ти-ко