агнило

Речник на българския език

1. агнило — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аг-ни-ло
членувано аг-ни-ло-то
мн.ч. аг-ни-ла
членувано аг-ни-ла-та

2. агнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

агнило е производна форма на агня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. агнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

агнило е производна форма на агня се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки