агиография

Речник на българския език

агиогра̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Вид религиозна литература за живота на провъзгласените от църквата светци.
прил. агиогра̀фски, агиогра̀фска, агиогра̀фско, мн. агиогра̀фски. Агиографска литература.

Грешни изписвания (47)

  • агеографеа
  • агеографеъ
  • агеографея
  • агеографиа
  • агеографиъ
  • агеография
  • агеуграфеа
  • агеуграфеъ
  • агеуграфея
  • агеуграфиа
  • агеуграфиъ
  • агеуграфия
  • агиографеа
  • агиографеъ
  • агиографея
  • агиографиа
  • агиографиъ
  • агиуграфеа
  • агиуграфеъ
  • агиуграфея
  • агиуграфиа
  • агиуграфиъ
  • агиуграфия
  • ъгеографеа
  • ъгеографеъ
  • ъгеографея
  • ъгеографиа
  • ъгеографиъ
  • ъгеография
  • ъгеуграфеа
  • ъгеуграфеъ
  • ъгеуграфея
  • ъгеуграфиа
  • ъгеуграфиъ
  • ъгеуграфия
  • ъгиографеа
  • ъгиографеъ
  • ъгиографея
  • ъгиографиа
  • ъгиографиъ
  • ъгиография
  • ъгиуграфеа
  • ъгиуграфеъ
  • ъгиуграфея
  • ъгиуграфиа
  • ъгиуграфиъ
  • ъгиуграфия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аги-ог-ра-фия
членувано аги-ог-ра-фи-я-та
мн.ч. аги-ог-ра-фии
членувано аги-ог-ра-фи-и-те
звателна форма