агентура

Речник на българския език

агенту̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разузнавателната служба или съвкупността от лицата на една разузнавателна служба.
прил. агенту̀рен, агенту̀рна, агенту̀рно, мн. агенту̀рни. Агентурни сведения. Агентурно минало.

Грешни изписвания (7)

  • агентуръ
  • агинтура
  • агинтуръ
  • ъгентура
  • ъгентуръ
  • ъгинтура
  • ъгинтуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аген-ту-ра
членувано аген-ту-ра-та
мн.ч. аген-ту-ри
членувано аген-ту-ри-те
звателна форма