автофакир

Речник на българския език

автофакир съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • афтофакир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-фа-кир
непълен член ав-то-фа-ки-ра
пълен член ав-то-фа-ки-рът
мн.ч. ав-то-фа-ки-ри
членувано ав-то-фа-ки-ри-те
бройна форма ав-то-фа-ки-ра
звателна форма