автостоп

Речник на българския език

автосто̀п съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

мн. автосто̀пове, (два) автосто̀па, м.
1. Автоматична спирачка.
2. Само ед. Безплатно придвижване на лице, което спира минаващ край него автомобил с вдигане на ръка и специален жест. Пътувам на автостоп.

Грешни изписвания (7)

  • автустоп
  • афтостоп
  • афтустоп
  • ъвтостоп
  • ъвтустоп
  • ъфтостоп
  • ъфтустоп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-тос-топ
непълен член ав-тос-то-па
пълен член ав-тос-то-път
мн.ч. ав-тос-то-по-ве
членувано ав-тос-то-по-ве-те
бройна форма ав-тос-то-па
звателна форма