авторитарност

Речник на българския език

авторита̀рност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • авторетарнос
  • авторетарнус
  • авторитарнос
  • авторитарнус
  • автуретарнос
  • автуретарнус
  • автуритарнос
  • автуритарнус
  • афторетарнос
  • афторетарнус
  • афторитарнос
  • афторитарнус
  • афтуретарнос
  • афтуретарнус
  • афтуритарнос
  • афтуритарнус
  • ъвторетарнос
  • ъвторетарнус
  • ъвторитарнос
  • ъвторитарнус
  • ъвтуретарнос
  • ъвтуретарнус
  • ъвтуритарнос
  • ъвтуритарнус
  • ъфторетарнос
  • ъфторетарнус
  • ъфторитарнос
  • ъфторитарнус
  • ъфтуретарнос
  • ъфтуретарнус
  • ъфтуритарнос
  • ъфтуритарнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-ри-тар-ност
членувано ав-то-ри-тар-ност-та
мн.ч. ав-то-ри-тар-нос-ти
членувано ав-то-ри-тар-нос-ти-те
звателна форма