автопроизшествие

Речник на българския език

автопроизшествие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • афтопроизшествие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-топ-ро-из-шес-т-вие
членувано ав-топ-ро-из-шес-т-ви-е-то
мн.ч. ав-топ-ро-из-шес-т-вия
членувано ав-топ-ро-из-шес-т-ви-я-та