автомобил

Речник на българския език

автомобѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. автомобѝли, (два) автомобѝла, м. Кола със собствен двигател за превоз на хора и товари по безрелсов път.
прил. автомобѝлен, автомобѝлна, автомобѝлно, мн. автомобѝлни. Автомобилен транспорт. Автомобилна катастрофа.
Лек автомобил. — Лека кола.

Грешни изписвания (15)

  • автомубил
  • автумобил
  • автумубил
  • афтомобил
  • афтомубил
  • афтумобил
  • афтумубил
  • ъвтомобил
  • ъвтомубил
  • ъвтумобил
  • ъвтумубил
  • ъфтомобил
  • ъфтомубил
  • ъфтумобил
  • ъфтумубил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-мо-бил
непълен член ав-то-мо-би-ла
пълен член ав-то-мо-би-лът
мн.ч. ав-то-мо-би-ли
членувано ав-то-мо-би-ли-те
бройна форма ав-то-мо-би-ла
звателна форма