автомеханичен

Речник на българския език

автомеханичен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • афтомеханичен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ав-то-ме-ха-ни-чен
непълен член ав-то-ме-ха-нич-ния
пълен член ав-то-ме-ха-нич-ни-ят
ж. р. ав-то-ме-ха-нич-на
членувано ав-то-ме-ха-нич-на-та
ср. р. ав-то-ме-ха-нич-но
членувано ав-то-ме-ха-нич-но-то
мн. ч. ав-то-ме-ха-нич-ни
членувано ав-то-ме-ха-нич-ни-те