автоматика

Речник на българския език

1. автома̀тика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • автоматека
  • автоматекъ
  • автоматикъ
  • автуматека
  • автуматекъ
  • автуматика
  • автуматикъ
  • афтоматека
  • афтоматекъ
  • афтоматика
  • афтоматикъ
  • афтуматека
  • афтуматекъ
  • афтуматика
  • афтуматикъ
  • ъвтоматека
  • ъвтоматекъ
  • ъвтоматика
  • ъвтоматикъ
  • ъвтуматека
  • ъвтуматекъ
  • ъвтуматика
  • ъвтуматикъ
  • ъфтоматека
  • ъфтоматекъ
  • ъфтоматика
  • ъфтоматикъ
  • ъфтуматека
  • ъфтуматекъ
  • ъфтуматика
  • ъфтуматикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-ма-ти-ка
членувано ав-то-ма-ти-ка-та
мн.ч. ав-то-ма-ти-ки
членувано ав-то-ма-ти-ки-те
звателна форма

2. автоматика — ед. ч. непълен член

автоматика е производна форма на автоматик (ед. ч. непълен член).

3. автоматика — бройна форма

автоматика е производна форма на автоматик (бройна форма).