автоинструктор

Речник на българския език

автоинструктор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • афтоинструктор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-ин-с-т-рук-тор
непълен член ав-то-ин-с-т-рук-то-ра
пълен член ав-то-ин-с-т-рук-то-рът
мн.ч. ав-то-ин-с-т-рук-то-ри
членувано ав-то-ин-с-т-рук-то-ри-те
бройна форма ав-то-ин-с-т-рук-то-ри
звателна форма ав-то-ин-с-т-рук-то-ре