автогума

Речник на българския език

автогума съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • афтогума

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-гу-ма
членувано ав-то-гу-ма-та
мн.ч. ав-то-гу-ми
членувано ав-то-гу-ми-те
звателна форма