автография

Речник на българския език

автогра̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • автографеа
  • автографеъ
  • автографея
  • автографиа
  • автографиъ
  • автуграфеа
  • автуграфеъ
  • автуграфея
  • автуграфиа
  • автуграфиъ
  • автуграфия
  • афтографеа
  • афтографеъ
  • афтографея
  • афтографиа
  • афтографиъ
  • афтография
  • афтуграфеа
  • афтуграфеъ
  • афтуграфея
  • афтуграфиа
  • афтуграфиъ
  • афтуграфия
  • ъвтографеа
  • ъвтографеъ
  • ъвтографея
  • ъвтографиа
  • ъвтографиъ
  • ъвтография
  • ъвтуграфеа
  • ъвтуграфеъ
  • ъвтуграфея
  • ъвтуграфиа
  • ъвтуграфиъ
  • ъвтуграфия
  • ъфтографеа
  • ъфтографеъ
  • ъфтографея
  • ъфтографиа
  • ъфтографиъ
  • ъфтография
  • ъфтуграфеа
  • ъфтуграфеъ
  • ъфтуграфея
  • ъфтуграфиа
  • ъфтуграфиъ
  • ъфтуграфия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-тог-ра-фия
членувано ав-тог-ра-фи-я-та
мн.ч. ав-тог-ра-фии
членувано ав-тог-ра-фи-и-те
звателна форма