автогенен

Речник на българския език

автогѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • автогенин
  • автугенен
  • автугенин
  • афтогенен
  • афтогенин
  • афтугенен
  • афтугенин
  • ъвтогенен
  • ъвтогенин
  • ъвтугенен
  • ъвтугенин
  • ъфтогенен
  • ъфтогенин
  • ъфтугенен
  • ъфтугенин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ав-то-ге-нен
непълен член ав-то-ген-ния
пълен член ав-то-ген-ни-ят
ж. р. ав-то-ген-на
членувано ав-то-ген-на-та
ср. р. ав-то-ген-но
членувано ав-то-ген-но-то
мн. ч. ав-то-ген-ни
членувано ав-то-ген-ни-те